20 июн. 2009 г., 20:10

Поема за бездомното куче

2.6K 0 7
(На А.Б. - като по-млад)
(И на Владо Левков, който беше още жив тогава.
И заплака...)



Порив ли ме обзема
или Господ ме учи
да започна поема
за бездомното куче?
Или, жаден за обич
в тези нощи студени,
нещо общо съзирам
между него и мене?...

Него кой го обича?
Него кой не го мрази?
Та бездомното куче
носи разни зарази;
и крака си повдига,
без да пита къде;
и това не му стига,
ами даже... яде!
То понякога, гледай,
може въздух да хруска
за обяд и вечеря,
и роса - за закуска...
А когато обръща
боклукчийските кофи,
свойте силици връща
с поизгнили картофи
или сухи корички -
разни там варианти,
ала трябват за всички...
кулинарни таланти!
Тъй в житейска несрета
по-добре ще сполучиш,
ако следваш съвета
на бездомното куче:
даже само да гледаш,
ще усетиш накрая
кога - кротко да тлееш
и кога - да залаеш...

Но бездомното куче
е бездомно, защото
ех, бездомното куче
е в конфликт... с обществото!
Тези части от него,
дето ползват облаги,
от бездомната обич
ний ги вардим... с тояги;
но бездомното куче
пак ликува накрая,
щото всяка тояга
поне два пътя знае!

Ако туй не ти стига,
пес, недей недоволен
да скимтиш, а намигай:
бъди питомен, моля!
Ще те слагат да нанкаш,
ще те водят да чишкаш;
ще си имаш стопанка;
ще си имаш... каишка!
... Но дали ще забравиш -
вече сит и суетен -
тази скъпа каишка
ти ожулва... вратлето?...

Ооо... - това се забравя!
А пък лесно се учи
озлобено да джавкаш
по бездомното куче:
то бездомно нали е -
я виж как му приляга
за милувка да вие
и от удар - да бяга?...

То поглежда те умно
и се варди от СЛУЧКА -
а когато му хрумне
да посегне на КУЧКА -
като него е с пъстра,
а не - с чиста порода;
и не носи кожухче
по последната мода;
и на всеки налита;
и по всеки се води,
че бездомната кучка
е и с много... разводи... -
но и с нея за него
капка щастие има:
че когато поиска -
й излайва: - Любима!

А поемата свършва -
да, почти е готова...
Сбра житейската мърша,
но дотук - нищо ново.
И каква ти поема -
като спукана стомна.

За бездомното куче.

Като него.

Бездомна...



Февруари 1982 година
Варна

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Белчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...