Поема за бездомното куче
(На А.Б. - като по-млад)
(И на Владо Левков, който беше още жив тогава.
И заплака...)
Порив ли ме обзема
или Господ ме учи
да започна поема
за бездомното куче?
Или, жаден за обич
в тези нощи студени,
нещо общо съзирам
между него и мене?...
Него кой го обича?
Него кой не го мрази?
Та бездомното куче
носи разни зарази;
и крака си повдига,
без да пита къде;
и това не му стига,
ами даже... яде!
То понякога, гледай,
може въздух да хруска
за обяд и вечеря,
и роса - за закуска...
А когато обръща
боклукчийските кофи,
свойте силици връща
с поизгнили картофи
или сухи корички -
разни там варианти,
ала трябват за всички...
кулинарни таланти!
Тъй в житейска несрета
по-добре ще сполучиш,
ако следваш съвета
на бездомното куче:
даже само да гледаш,
ще усетиш накрая
кога - кротко да тлееш
и кога - да залаеш...
Но бездомното куче
е бездомно, защото
ех, бездомното куче
е в конфликт... с обществото!
Тези части от него,
дето ползват облаги,
от бездомната обич
ний ги вардим... с тояги;
но бездомното куче
пак ликува накрая,
щото всяка тояга
поне два пътя знае!
Ако туй не ти стига,
пес, недей недоволен
да скимтиш, а намигай:
бъди питомен, моля!
Ще те слагат да нанкаш,
ще те водят да чишкаш;
ще си имаш стопанка;
ще си имаш... каишка!
... Но дали ще забравиш -
вече сит и суетен -
тази скъпа каишка
ти ожулва... вратлето?...
Ооо... - това се забравя!
А пък лесно се учи
озлобено да джавкаш
по бездомното куче:
то бездомно нали е -
я виж как му приляга
за милувка да вие
и от удар - да бяга?...
То поглежда те умно
и се варди от СЛУЧКА -
а когато му хрумне
да посегне на КУЧКА -
като него е с пъстра,
а не - с чиста порода;
и не носи кожухче
по последната мода;
и на всеки налита;
и по всеки се води,
че бездомната кучка
е и с много... разводи... -
но и с нея за него
капка щастие има:
че когато поиска -
й излайва: - Любима!
А поемата свършва -
да, почти е готова...
Сбра житейската мърша,
но дотук - нищо ново.
И каква ти поема -
като спукана стомна.
За бездомното куче.
Като него.
Бездомна...
Февруари 1982 година
Варна
(И на Владо Левков, който беше още жив тогава.
И заплака...)
Порив ли ме обзема
или Господ ме учи
да започна поема
за бездомното куче?
Или, жаден за обич
в тези нощи студени,
нещо общо съзирам
между него и мене?...
Него кой го обича?
Него кой не го мрази?
Та бездомното куче
носи разни зарази;
и крака си повдига,
без да пита къде;
и това не му стига,
ами даже... яде!
То понякога, гледай,
може въздух да хруска
за обяд и вечеря,
и роса - за закуска...
А когато обръща
боклукчийските кофи,
свойте силици връща
с поизгнили картофи
или сухи корички -
разни там варианти,
ала трябват за всички...
кулинарни таланти!
Тъй в житейска несрета
по-добре ще сполучиш,
ако следваш съвета
на бездомното куче:
даже само да гледаш,
ще усетиш накрая
кога - кротко да тлееш
и кога - да залаеш...
Но бездомното куче
е бездомно, защото
ех, бездомното куче
е в конфликт... с обществото!
Тези части от него,
дето ползват облаги,
от бездомната обич
ний ги вардим... с тояги;
но бездомното куче
пак ликува накрая,
щото всяка тояга
поне два пътя знае!
Ако туй не ти стига,
пес, недей недоволен
да скимтиш, а намигай:
бъди питомен, моля!
Ще те слагат да нанкаш,
ще те водят да чишкаш;
ще си имаш стопанка;
ще си имаш... каишка!
... Но дали ще забравиш -
вече сит и суетен -
тази скъпа каишка
ти ожулва... вратлето?...
Ооо... - това се забравя!
А пък лесно се учи
озлобено да джавкаш
по бездомното куче:
то бездомно нали е -
я виж как му приляга
за милувка да вие
и от удар - да бяга?...
То поглежда те умно
и се варди от СЛУЧКА -
а когато му хрумне
да посегне на КУЧКА -
като него е с пъстра,
а не - с чиста порода;
и не носи кожухче
по последната мода;
и на всеки налита;
и по всеки се води,
че бездомната кучка
е и с много... разводи... -
но и с нея за него
капка щастие има:
че когато поиска -
й излайва: - Любима!
А поемата свършва -
да, почти е готова...
Сбра житейската мърша,
но дотук - нищо ново.
И каква ти поема -
като спукана стомна.
За бездомното куче.
Като него.
Бездомна...
Февруари 1982 година
Варна
© Александър Белчев All rights reserved.
