Поеми си дъх...
Преди да изпълзи змия отровна
от мрака на греховната ти същност;
преди да изречеш хапливо слово,
което след това към теб се връща;
преброй до три, вържи езика здраво!
И мълнии не мятай с поглед гневен!
Защото срещу тебе твоят брат е!
Ваш дядо е Адам, а баба - Ева.
Най-лесното е да си нечий съдник.
Най-трудното - да можеш да разбираш...
Това ли искаш - той ранен да бъде
и да кърви в сърцето му обида?
Нима тогава твоята жестокост
не заслужава също наказание?!
Човеко, поеми си дъх дълбоко...
Не сме за мъст, а за любов призвани!
Албена Димитрова
2.12.2020.
Павликени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Димитрова Все права защищены
