anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
15.12.2020 г., 7:40

Поеми си дъх...

1.6K 13 36

Преди да изпълзи змия отровна

от мрака на греховната ти същност;

преди да изречеш хапливо слово,

което след това към теб се връща;

 

преброй до три, вържи езика здраво!

И мълнии не мятай с поглед гневен!

Защото срещу тебе твоят брат е!

Ваш дядо е Адам, а баба - Ева.

 

Най-лесното е да си нечий съдник.

Най-трудното - да можеш да разбираш...

Това ли искаш - той ранен да бъде

и да кърви в сърцето му обида?

 

Нима тогава твоята жестокост

не заслужава също наказание?!

Човеко, поеми си дъх дълбоко...

Не сме за мъст, а за любов призвани!


 

Албена Димитрова

2.12.2020.

Павликени.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0