19 мар. 2009 г., 15:41  

Поет

931 0 12
Хербаризиран сред куплетите, наметнал тогата на суетата, пиля години в "страстни петъци", играещ ролята на Пиета-та. Теб нощите те чупят на подпалки, защото денем вятърът те носи. И седем дена пак ти бяха малко за пъдене на всичките въпроси.   На възли вързан плака по ъглите, увиснал в люлка от измислици. Ревнивото небе - отдавна сито. Пиян бе. И пропусна смисъла. Живя за музи и ласкатели. Обесени сега, на егото ти, грачат от страх пропуснати приятелства. Защо се плашиш? - Ти си им палачът.   И всичките си препинателни когато утре сложи времето, и да четеш - ще видиш - няма те в последното му изречение.   Радост Даскалова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...