19 мар. 2009 г., 15:41  

Поет 

  Поэзия » Гражданская
736 0 12
Хербаризиран сред куплетите,
наметнал тогата на суетата,
пиля години в "страстни петъци",
играещ ролята на Пиета-та.
Теб нощите те чупят на подпалки,
защото денем вятърът те носи.
И седем дена пак ти бяха малко
за пъдене на всичките въпроси.
 
На възли вързан плака по ъглите,
увиснал в люлка от измислици.
Ревнивото небе - отдавна сито.
Пиян бе. И пропусна смисъла.
Живя за музи и ласкатели.
Обесени сега, на егото ти, грачат
от страх пропуснати приятелства.
Защо се плашиш? - Ти си им палачът.
 
И всичките си препинателни
когато утре сложи времето,
и да четеш - ще видиш - няма те
в последното му изречение.
 
Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??