Поет
928
0
12
Хербаризиран сред куплетите,
наметнал тогата на суетата,
пиля години в "страстни петъци",
играещ ролята на Пиета-та.
Теб нощите те чупят на подпалки,
защото денем вятърът те носи.
И седем дена пак ти бяха малко
за пъдене на всичките въпроси.
На възли вързан плака по ъглите,
увиснал в люлка от измислици.
Ревнивото небе - отдавна сито.
Пиян бе. И пропусна смисъла.
Живя за музи и ласкатели.
Обесени сега, на егото ти, грачат
от страх пропуснати приятелства.
Защо се плашиш? - Ти си им палачът.
И всичките си препинателни
когато утре сложи времето,
и да четеш - ще видиш - няма те
в последното му изречение.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
