19.03.2009 г., 15:41  

Поет

922 0 12
Хербаризиран сред куплетите, наметнал тогата на суетата, пиля години в "страстни петъци", играещ ролята на Пиета-та. Теб нощите те чупят на подпалки, защото денем вятърът те носи. И седем дена пак ти бяха малко за пъдене на всичките въпроси.   На възли вързан плака по ъглите, увиснал в люлка от измислици. Ревнивото небе - отдавна сито. Пиян бе. И пропусна смисъла. Живя за музи и ласкатели. Обесени сега, на егото ти, грачат от страх пропуснати приятелства. Защо се плашиш? - Ти си им палачът.   И всичките си препинателни когато утре сложи времето, и да четеш - ще видиш - няма те в последното му изречение.   Радост Даскалова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...