19 mar 2009, 15:41  

Поет

  Poesía » Civil
921 0 12
Хербаризиран сред куплетите, наметнал тогата на суетата, пиля години в "страстни петъци", играещ ролята на Пиета-та. Теб нощите те чупят на подпалки, защото денем вятърът те носи. И седем дена пак ти бяха малко за пъдене на всичките въпроси.   На възли вързан плака по ъглите, увиснал в люлка от измислици. Ревнивото небе - отдавна сито. Пиян бе. И пропусна смисъла. Живя за музи и ласкатели. Обесени сега, на егото ти, грачат от страх пропуснати приятелства. Защо се плашиш? - Ти си им палачът.   И всичките си препинателни когато утре сложи времето, и да четеш - ще видиш - няма те в последното му изречение.   Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...