19 mar 2009, 15:41  

Поет

  Poesía » Civil
926 0 12
Хербаризиран сред куплетите, наметнал тогата на суетата, пиля години в "страстни петъци", играещ ролята на Пиета-та. Теб нощите те чупят на подпалки, защото денем вятърът те носи. И седем дена пак ти бяха малко за пъдене на всичките въпроси.   На възли вързан плака по ъглите, увиснал в люлка от измислици. Ревнивото небе - отдавна сито. Пиян бе. И пропусна смисъла. Живя за музи и ласкатели. Обесени сега, на егото ти, грачат от страх пропуснати приятелства. Защо се плашиш? - Ти си им палачът.   И всичките си препинателни когато утре сложи времето, и да четеш - ще видиш - няма те в последното му изречение.   Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...