Поет
"Майсторът не знаеше, че копнежът му е вечен и безличен..."
Ф. Попова - Мутафова
Безличен и безименен копнеж -
прекрасната магия на поета...
Да може в стих и мисъл да сбереш
това, което властва ти в сърцето.
Опитваш да проникнеш със слова
в най-тъмните и скритите пространства,
да проумееш с разум любовта,
без да потънеш в нейното пиянство.
Преследваш онзи дух неуловим,
макар че в хладен разум се сковаваш.
Зад бронята си крехък и раним
(пред себе си дори не го признаваш).
Редуват се, години подир миг,
лица прекрасни, погледи блестящи.
В гърдите ти узрява древен вик
на див езичник в странно настояще.
Пропадаш в плен на огнената страст,
смиряваш се в спокойна, тиха нежност.
Стихът е остров, пояс и компас
сред бурната житейска неизбежност.
И пак редиш, куплет подир куплет,
с надежда плаха Тя да е познала
поне в един, от теб написан ред,
вълшебното, кристално огледало.
В очите и дъждът да завали
от щастие, че може да обича...
Смутен се питаш "Господи, дали
поезията би приела лично!?"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вики Все права защищены
