Поет
"Майсторът не знаеше, че копнежът му е вечен и безличен..."
Ф. Попова - Мутафова
Безличен и безименен копнеж -
прекрасната магия на поета...
Да може в стих и мисъл да сбереш
това, което властва ти в сърцето.
Опитваш да проникнеш със слова
в най-тъмните и скритите пространства,
да проумееш с разум любовта,
без да потънеш в нейното пиянство.
Преследваш онзи дух неуловим,
макар че в хладен разум се сковаваш.
Зад бронята си крехък и раним
(пред себе си дори не го признаваш).
Редуват се, години подир миг,
лица прекрасни, погледи блестящи.
В гърдите ти узрява древен вик
на див езичник в странно настояще.
Пропадаш в плен на огнената страст,
смиряваш се в спокойна, тиха нежност.
Стихът е остров, пояс и компас
сред бурната житейска неизбежност.
И пак редиш, куплет подир куплет,
с надежда плаха Тя да е познала
поне в един, от теб написан ред,
вълшебното, кристално огледало.
В очите и дъждът да завали
от щастие, че може да обича...
Смутен се питаш "Господи, дали
поезията би приела лично!?"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
