Когато делникът е с вкус неистово коварен,
и счупени мечтите ви, отчайващо безсилни,
въздухът насъщен безжалостно катранен,
а лъжата, завистта и подлостта всесилни,
когато нагло лепне като гнида мръсна,
на лицемерието пошлата критичност,
а от богопомазани навред ви втръсва,
и от безочливата им двуличност,
когато и последната надежда победена,
болезнено изчезне някъде в безкрая,
а истината онемее тъжно удивена,
от злобата, интригите и клеветите в рая, ...