Поет
Когато делникът е с вкус неистово коварен,
и счупени мечтите ви, отчайващо безсилни,
въздухът насъщен безжалостно катранен,
а лъжата, завистта и подлостта всесилни,
когато нагло лепне като гнида мръсна,
на лицемерието пошлата критичност,
а от богопомазани навред ви втръсва,
и от безочливата им двуличност,
когато и последната надежда победена,
болезнено изчезне някъде в безкрая,
а истината онемее тъжно удивена,
от злобата, интригите и клеветите в рая,
когато всичко друго вече не достига,
и камъкът от болка луда проговаря,
невидим мракът нависоко се издига,
и върху вас със хъс юмрука си стоваря,
тогава, да тогава вие поета потърсете,
в очите ви помръкнали той злото ще разпръсне,
в сърцето ви надеждата изгубена ще върне,
и щастието ваше пак отново ще възкръсне.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
