ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
14 нояб. 2015 г., 19:13

Поет 

  Поэзия » Гражданская
889 0 7

Той е вечно красиво разсеян...
Носи в джоба си смачкани листи
и понякога тихо си пее
или сам си говори със истини.


Във очи на момиче живее,
а мечтите му скитат бездомни.
Пуши много… цигари безвремия,
за да топли душата си с огън.

 

В кафенето е вечно усмихнат,
а пред себе си плаче от мисли.
Вечер пие самотната бира,
сготвил своите няколко стиха…

 

Този странник с каскет от въздишки
е търговец на бисери-думи.
Води кучето Чест на каишка
и ловува във сънища Музи...

 

Със палто от прокъсани чувства
той събира звезди от небето.
И умира на палещи устни
със любов необятна в сърцето.

© Михаил Цветански Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??