Поет
Той е вечно красиво разсеян...
Носи в джоба си смачкани листи
и понякога тихо си пее
или сам си говори със истини.
Във очи на момиче живее,
а мечтите му скитат бездомни.
Пуши много… цигари безвремия,
за да топли душата си с огън.
В кафенето е вечно усмихнат,
а пред себе си плаче от мисли.
Вечер пие самотната бира,
сготвил своите няколко стиха…
Този странник с каскет от въздишки
е търговец на бисери-думи.
Води кучето Чест на каишка
и ловува във сънища Музи...
Със палто от прокъсани чувства
той събира звезди от небето.
И умира на палещи устни
със любов необятна в сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
