11 февр. 2010 г., 19:06

Поет

579 0 1

Да си поет е дело не за всеки,

хиляди са битките не леки,

стиховете дават само форма,

мисленето води до реформа.

 

Трябва ли поет да е наивен,

как ще бъде иначе пробивен?

Иска ли стихът му да се пее,

душата му не бива да старее.

 

Трябва ли с перо да критикува,

трябва ли да удря и бичува,

или с думи трябва да ласкае

и научи както майка знае.

 

Толкова въпроси все човешки,

всички сме човеци и със грешки,

но животът праща ни зората,

и поетът вижда красотата.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рот Кив Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...