11 февр. 2010 г., 19:06

Поет

577 0 1

Да си поет е дело не за всеки,

хиляди са битките не леки,

стиховете дават само форма,

мисленето води до реформа.

 

Трябва ли поет да е наивен,

как ще бъде иначе пробивен?

Иска ли стихът му да се пее,

душата му не бива да старее.

 

Трябва ли с перо да критикува,

трябва ли да удря и бичува,

или с думи трябва да ласкае

и научи както майка знае.

 

Толкова въпроси все човешки,

всички сме човеци и със грешки,

но животът праща ни зората,

и поетът вижда красотата.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рот Кив Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...