11.02.2010 г., 19:06

Поет

576 0 1

Да си поет е дело не за всеки,

хиляди са битките не леки,

стиховете дават само форма,

мисленето води до реформа.

 

Трябва ли поет да е наивен,

как ще бъде иначе пробивен?

Иска ли стихът му да се пее,

душата му не бива да старее.

 

Трябва ли с перо да критикува,

трябва ли да удря и бичува,

или с думи трябва да ласкае

и научи както майка знае.

 

Толкова въпроси все човешки,

всички сме човеци и със грешки,

но животът праща ни зората,

и поетът вижда красотата.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рот Кив Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...