Feb 11, 2010, 7:06 PM

Поет

  Poetry
578 0 1

Да си поет е дело не за всеки,

хиляди са битките не леки,

стиховете дават само форма,

мисленето води до реформа.

 

Трябва ли поет да е наивен,

как ще бъде иначе пробивен?

Иска ли стихът му да се пее,

душата му не бива да старее.

 

Трябва ли с перо да критикува,

трябва ли да удря и бичува,

или с думи трябва да ласкае

и научи както майка знае.

 

Толкова въпроси все човешки,

всички сме човеци и със грешки,

но животът праща ни зората,

и поетът вижда красотата.

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рот Кив All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...