29 авг. 2006 г., 08:52

Поет

1.3K 0 1
Поет


Казват, поезията изразявала емоции,
но нима безличен е света,
изпълнен със пороци?
Казват, че поет да си, е нужно
да си прост, обикновен човек…
Не, поет не съм, не съм и искал,
нека забравен си остана,
заврян във дупката сред много други,
неизвестни никому лица…
Не ме вълнуват фалшивите екранни
пози.
Не се интересувам от маскираните
страсти.
В яма да съм, пак ми е широко,
щом тя е моето съзнание,
овъргаляно в мръсните човешки думи…
Нека казват си каквото искат;
не ме вълнува мен това…
Поетите са много, в хиляди дебели книги,
забравени по рафтовете
или изложени във лъскави витрини…
Всички те разправят колко болен е света,
или пък гордеят се; търсят и бленуват
красота…
Не, поет не съм, отново ти го казвам,
макар и аз да съм човек с емоции…
Да, понякога превръщат се в пороци,
но остават просто моите страсти…
И дори в небето да се взирам,
нищо не откривам,
нито е магическо, красиво, нито болно, мрачно:
просто е небе, а зад него космосът е бил,
знам добре това,
макар и да не съм го виждал.
Поетите разправят - там имало е
хиляди звезди,
даже ги сравняват с техните мечти…
Нима глупаци са, не знаят…
че това е просто някаква материя,
като прахта от техните подметки…
Да, признавам си,
и аз бленувал съм звездите,
мечтал съм да летя,
натривах си лицето с гордост,
че мога да съм птица, макар и без криле…
Но останах си човек със своите глупави,
детински мисли, че способен съм
да бродя из необятното небе…
И колкото и да ми се иска
да звучи това красиво,
просто ще ти кажа…
Да, знам, че знаеш ти добре това…
Превърнах се в листо,
макар и да съм си все същия глупак;
падам и увяхвам
и дори да се издигна,
вятъра отново ще ме понесе
към…
Ще ти споделя нещо мъничко и важно:
не съм перната страст,
не съм красива скица:
просто образ и не съм способен
с думи аз да се накичвам,
но нима това ми пречи
аз да те обичам -
мой малък ангел от небето…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пуух Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...