9 мая 2018 г., 11:04  

Поетесата

2.4K 22 27

Тя стана веща ученичка
на майсторите в занаята.
Възседна непокорна сричка
и крак връз рима запремята.

Даряваха я със звездички
и книжки няколко издаде.
Събра аплаузи от всички,
довзе заслужени награди.

А с майското си декадентство
задмина клетите класици.
Бе набедена в съвършенство
от септемврийските критици.

Но в крайна сметка не написа
затрогващо стихотворение.
Поезията й докрай артиса
в един луксозен склад-подземие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви от сърце, Надя Уорендър, Ив, Мария Панайотова!
    Бях позабравил това стихотворение, но имах щастието да ми го припомните.
    Бог да е с вас - да ви дава здраве и да ви вдъхновява!
  • Ехааа! Уникален стих! Хем хубав, хем пък и в крак с днешната реалност
  • Смешно ми стана. Ако човек се бори само за наградата - на жури, изобщо на всички хора, а забрави за творческото си развитие, усъвършенстване на стила, споделяне на емоции, идеи; ако се раздели със себе си в името на определено от други съвършенство, а не своето; ако се взре в сричките без да мисли за думите... Лесно е човек да залитне, да се замае от слава, да предпочете мнението на другите, вместо своето. Това не е тъжно, а смешно, защото избере ли човек творчески път без личността си, той не губи кой знае колко... Просто губи всички стихотворения, които би написал, ако беше без намордник на душата си. Душата не е бясно куче, че да ѝ се запушва устата... Но който сам си го слага - как да му се помогне?! А иначе, ще си живее, ще се радва... но душата му ще скита като тъжно малко кученце по стъпките му, винаги гладна, винаги жадна, но толкова тиха, че никой няма да я чуе... Има много хора на изкуството, замаяли се от слава. Нежната душа на твореца е лесно ранима и достъпна...
  • Усмихна ме
    Едва ли обаче въпросната поетеса ще се впечатли...
    То да беше една... ами и аз познавам поне две такива и кръстосват шпаги помежду си
    Смешно и жалко... Но стихът е хубав, поздравления за което!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...