Поетесата

Comments

• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Благодаря ви от сърце, Надя Уорендър, Ив, Мария Панайотова!
  Бях позабравил това стихотворение, но имах щастието да ми го припомните.
  Бог да е с вас - да ви дава здраве и да ви вдъхновява!

  2021-07-15T23:12:51+03:00
• 

  nadia_warrender (Надя Уорендър)

  Ехааа! Уникален стих! Хем хубав, хем пък и в крак с днешната реалност

  2021-07-15T19:25:00+03:00
• 

  limeruna (Йоана)

  Смешно ми стана. Ако човек се бори само за наградата - на жури, изобщо на всички хора, а забрави за творческото си развитие, усъвършенстване на стила, споделяне на емоции, идеи; ако се раздели със себе си в името на определено от други съвършенство, а не своето; ако се взре в сричките без да мисли за думите... Лесно е човек да залитне, да се замае от слава, да предпочете мнението на другите, вместо своето. Това не е тъжно, а смешно, защото избере ли човек творчески път без личността си, той не губи кой знае колко... Просто губи всички стихотворения, които би написал, ако беше без намордник на душата си. Душата не е бясно куче, че да ѝ се запушва устата... Но който сам си го слага - как да му се помогне?! А иначе, ще си живее, ще се радва... но душата му ще скита като тъжно малко кученце по стъпките му, винаги гладна, винаги жадна, но толкова тиха, че никой няма да я чуе... Има много хора на изкуството, замаяли се от слава. Нежната душа на твореца е лесно ранима и достъпна...

  2020-11-10T11:40:58+02:00
• 

  Блу (Blue)

  

  2019-02-19T18:35:06+02:00
• 

  Ена (Елена Гоцева)

  Усмихна ме
  Едва ли обаче въпросната поетеса ще се впечатли...
  То да беше една... ами и аз познавам поне две такива и кръстосват шпаги помежду си
  Смешно и жалко... Но стихът е хубав, поздравления за което!

  2019-02-19T18:20:39+02:00