vega666 (Младен Мисана)
1561 14324
9.05.2018 г., 11:04 ч.  

Поетесата 

  Поезия » Хумористична
2137 22 28

Тя стана веща ученичка
на майсторите в занаята.
Възседна непокорна сричка
и крак връз рима запремята.

Даряваха я със звездички
и книжки няколко издаде.
Събра аплаузи от всички,
довзе заслужени награди.

А с майското си декадентство
задмина клетите класици.
Бе набедена в съвършенство
от септемврийските критици.

Но в крайна сметка не написа
затрогващо стихотворение.
Поезията й докрай артиса
в един луксозен склад-подземие.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви от сърце, Надя Уорендър, Ив, Мария Панайотова!
    Бях позабравил това стихотворение, но имах щастието да ми го припомните.
    Бог да е с вас - да ви дава здраве и да ви вдъхновява!
  • Ехааа! Уникален стих! Хем хубав, хем пък и в крак с днешната реалност
  • Смешно ми стана. Ако човек се бори само за наградата - на жури, изобщо на всички хора, а забрави за творческото си развитие, усъвършенстване на стила, споделяне на емоции, идеи; ако се раздели със себе си в името на определено от други съвършенство, а не своето; ако се взре в сричките без да мисли за думите... Лесно е човек да залитне, да се замае от слава, да предпочете мнението на другите, вместо своето. Това не е тъжно, а смешно, защото избере ли човек творчески път без личността си, той не губи кой знае колко... Просто губи всички стихотворения, които би написал, ако беше без намордник на душата си. Душата не е бясно куче, че да ѝ се запушва устата... Но който сам си го слага - как да му се помогне?! А иначе, ще си живее, ще се радва... но душата му ще скита като тъжно малко кученце по стъпките му, винаги гладна, винаги жадна, но толкова тиха, че никой няма да я чуе... Има много хора на изкуството, замаяли се от слава. Нежната душа на твореца е лесно ранима и достъпна...
  • Усмихна ме
    Едва ли обаче въпросната поетеса ще се впечатли...
    То да беше една... ами и аз познавам поне две такива и кръстосват шпаги помежду си
    Смешно и жалко... Но стихът е хубав, поздравления за което!
  • Не е виновен който яде от баницата,а който му я дава!
  • Де ги тия непокорни срички?
  • Забил си поетичната си стрела точно в десятката, Младене! Не мога да ти сложа звездичка, но мога да ти дам сърчице!
  • За съжаление това явление е намерило място и в много други хабитати на нашия соцъм.Напълно съгласен с Елица.
  • Хубава тема за размисъл!Поздрав!
  • Тук Мисана е отразил едно явление, което е характерно за света на поезията днес.
    По конкурси и други форуми се награждават слаби творби, което занижава критериите на читателя.
    Затова мисля, че образът на Лирическата в стиха е обобщаващ. И не са виновни тези автори, които пиишат така, както могат – виновни са оценителите, които заблуждават и тях, и нас.
    Поздравления за избраната тема, Мисана!
  • Младене, при теб е доста интересно, а и си успял да предизвикаш размисли и страсти..... Хем ме усмихна, хем пък се замислих за хората, които се взимат много, та чак прекалено на сериозно! Приеми поздрав и от мен!
  • Ако можех да помогна на децата му, бих го направила, Исмаил, но те са вече големи и само бих ги оскърбила, защото те си имат достойнство. Нека да се познае сам и да се види отстрани. Не е от сайта, той се смята за много голяма работа.
  • Силве, имай смелостта, да кажеш името му! Ще извършиш благородно дело! Такива хора трябва да се разобличават, пък ако е ,,поет"-още повече! Ще е много забавно, ако е потребител на сайта! Умирам от любопитство! Моля те!
  • Знам една история, някой ден ще я напиша за един г-н "поет" от подобен характер, който от усещане за величие оставяше децата си в една стая да ядат хляб с Камчия, а в другата той си похапваше кебапчета с шопска салата. Няма да споменавам имена, обещавам.
    Браво, Младен!
  • Браво! Много внимателно и разголи таланта!
  • Ох, горката поетеса, стана ми мъчно! Поздравления за затрогващото стихотворение, Младене, ти със сигурност го можеш!
  • И не само сред поетите има хелиеви балони. Поздрави, Младене!
  • Така ѝ се пада на Съвършената! Времето е съдник за всички! Много ми хареса, поздравления!
  • О, Младене...безкомпромисно обезкостяване на егото! Пък и в този ритъм някак условно-патетично и героично, разсмя ме, Човеко! Имах един стих преди години ...с асоциацията за затрити , забити на пирон в помещение за сам-та се сетих за него! Уникален си
    "възседна непокорна сричка" - язди се, язди вдъхновението...аплодисменти за моженето на интелигентен хумор!
  • 😅!!!
  • Ха така! 😉 😅
  • ...
  • Всеки път, различен начин да ни покажеш виждането си за света! Благодаря ти!
  • Струва ми се, че познавам лирическата виртуално! Поздравления, Младене!
  • Поздравявам те сърдечно, Приятелю, за до болка искреното откровение в прекрасни рими! Дано тази Велика Поетеса не се разпознае сред редовете ти, че наистина на читателя може да му стане жал за нея.
    Но стихотворението е прекрасно и би послужило нравствено поучително за всеки, които си е повярвал повече от необходимото.
    Бъди благословен да пишеш все така, Приятелю скъп!
  • Ех, че е хубаво! Взела се е много на сериозно. Наистина горката. Но се случва.
  • Стана ми мъчничко... за горката поетеса... Но теб поздравявам!
Предложения
: ??:??