9.05.2018 г., 11:04  

Поетесата

2.4K 22 27

Тя стана веща ученичка
на майсторите в занаята.
Възседна непокорна сричка
и крак връз рима запремята.

Даряваха я със звездички
и книжки няколко издаде.
Събра аплаузи от всички,
довзе заслужени награди.

А с майското си декадентство
задмина клетите класици.
Бе набедена в съвършенство
от септемврийските критици.

Но в крайна сметка не написа
затрогващо стихотворение.
Поезията й докрай артиса
в един луксозен склад-подземие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви от сърце, Надя Уорендър, Ив, Мария Панайотова!
    Бях позабравил това стихотворение, но имах щастието да ми го припомните.
    Бог да е с вас - да ви дава здраве и да ви вдъхновява!
  • Ехааа! Уникален стих! Хем хубав, хем пък и в крак с днешната реалност
  • Смешно ми стана. Ако човек се бори само за наградата - на жури, изобщо на всички хора, а забрави за творческото си развитие, усъвършенстване на стила, споделяне на емоции, идеи; ако се раздели със себе си в името на определено от други съвършенство, а не своето; ако се взре в сричките без да мисли за думите... Лесно е човек да залитне, да се замае от слава, да предпочете мнението на другите, вместо своето. Това не е тъжно, а смешно, защото избере ли човек творчески път без личността си, той не губи кой знае колко... Просто губи всички стихотворения, които би написал, ако беше без намордник на душата си. Душата не е бясно куче, че да ѝ се запушва устата... Но който сам си го слага - как да му се помогне?! А иначе, ще си живее, ще се радва... но душата му ще скита като тъжно малко кученце по стъпките му, винаги гладна, винаги жадна, но толкова тиха, че никой няма да я чуе... Има много хора на изкуството, замаяли се от слава. Нежната душа на твореца е лесно ранима и достъпна...
  • Усмихна ме
    Едва ли обаче въпросната поетеса ще се впечатли...
    То да беше една... ами и аз познавам поне две такива и кръстосват шпаги помежду си
    Смешно и жалко... Но стихът е хубав, поздравления за което!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...