9 дек. 2020 г., 16:12

Поетична душа

1.4K 0 0

Не съм поет. Макар, че в рими пиша.

Не съм чак толкова добра.

Знам, мисията на поетите е свише

да правят по - красив света!

 

Ала нощем се промъквам тайно

там, в неземния им поетичен мир.

И може би е грях, но си отпивам

глътка вдъхновение от техния потир.

 

И чудото се случва! Възсядам

оня, митичния, крилат Пегас.

С длан към поток персеиден посягам,

изгарям с нова, непозната страст.

 

Прераждам мисълта в скромен стих!

Мисля светло със своите чувства!

Завихря и разпилява ги вятърът тих,                                

превръща ги в цвят, който разпуква!

 

И мисията тяхна топло прегръщам.

Красив се опитвам да правя света.

Продължавам да пиша стихове в рими.

Аз съм просто една... поетична душа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...