9 дек. 2020 г., 16:12

Поетична душа

1.4K 0 0

Не съм поет. Макар, че в рими пиша.

Не съм чак толкова добра.

Знам, мисията на поетите е свише

да правят по - красив света!

 

Ала нощем се промъквам тайно

там, в неземния им поетичен мир.

И може би е грях, но си отпивам

глътка вдъхновение от техния потир.

 

И чудото се случва! Възсядам

оня, митичния, крилат Пегас.

С длан към поток персеиден посягам,

изгарям с нова, непозната страст.

 

Прераждам мисълта в скромен стих!

Мисля светло със своите чувства!

Завихря и разпилява ги вятърът тих,                                

превръща ги в цвят, който разпуква!

 

И мисията тяхна топло прегръщам.

Красив се опитвам да правя света.

Продължавам да пиша стихове в рими.

Аз съм просто една... поетична душа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...