9.12.2020 г., 16:12

Поетична душа

1.4K 0 0

Не съм поет. Макар, че в рими пиша.

Не съм чак толкова добра.

Знам, мисията на поетите е свише

да правят по - красив света!

 

Ала нощем се промъквам тайно

там, в неземния им поетичен мир.

И може би е грях, но си отпивам

глътка вдъхновение от техния потир.

 

И чудото се случва! Възсядам

оня, митичния, крилат Пегас.

С длан към поток персеиден посягам,

изгарям с нова, непозната страст.

 

Прераждам мисълта в скромен стих!

Мисля светло със своите чувства!

Завихря и разпилява ги вятърът тих,                                

превръща ги в цвят, който разпуква!

 

И мисията тяхна топло прегръщам.

Красив се опитвам да правя света.

Продължавам да пиша стихове в рими.

Аз съм просто една... поетична душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...