9.12.2020 г., 16:12

Поетична душа

1.4K 0 0

Не съм поет. Макар, че в рими пиша.

Не съм чак толкова добра.

Знам, мисията на поетите е свише

да правят по - красив света!

 

Ала нощем се промъквам тайно

там, в неземния им поетичен мир.

И може би е грях, но си отпивам

глътка вдъхновение от техния потир.

 

И чудото се случва! Възсядам

оня, митичния, крилат Пегас.

С длан към поток персеиден посягам,

изгарям с нова, непозната страст.

 

Прераждам мисълта в скромен стих!

Мисля светло със своите чувства!

Завихря и разпилява ги вятърът тих,                                

превръща ги в цвят, който разпуква!

 

И мисията тяхна топло прегръщам.

Красив се опитвам да правя света.

Продължавам да пиша стихове в рими.

Аз съм просто една... поетична душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...