9.12.2020 г., 16:12

Поетична душа

1.4K 0 0

Не съм поет. Макар, че в рими пиша.

Не съм чак толкова добра.

Знам, мисията на поетите е свише

да правят по - красив света!

 

Ала нощем се промъквам тайно

там, в неземния им поетичен мир.

И може би е грях, но си отпивам

глътка вдъхновение от техния потир.

 

И чудото се случва! Възсядам

оня, митичния, крилат Пегас.

С длан към поток персеиден посягам,

изгарям с нова, непозната страст.

 

Прераждам мисълта в скромен стих!

Мисля светло със своите чувства!

Завихря и разпилява ги вятърът тих,                                

превръща ги в цвят, който разпуква!

 

И мисията тяхна топло прегръщам.

Красив се опитвам да правя света.

Продължавам да пиша стихове в рими.

Аз съм просто една... поетична душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...