Поетична трилогия ''Добруджански песни'': Добруджа

17 мая 2020 г., 12:21

Поэзия » Пейзажная

512 0 2

Добруджа

О, златна земьо със златни полета,

с житници златни, със сини небета,

отгледала силни, безстрашни момчета,

бели девойки, тъчащи неуморно пъстри черджета.

О, Добруджо скъпа, мила на жътваря,

С изобилни лозя, безценни за лозаря.

С могъща мъдрост даряваш мъдреца,

с магическа песен вдъхновяваш певеца.

Устата мръсни да вържем на лъжеца,

който сам си поставя на главата от тръни венеца.

Ума непристойни да изчистим на крадеца.

Всички да станем достойни за теб.

Добруджо моя, дай ми идея да възпея,

дай ми вдъхновение, с което думи вълшебни да лея,

защото твоята хубост, твоето обаяние,

е едно уникално, несравнимо сияние.

ЦвететоБ (Цветето Б.)

2020-05-19T16:09:29+03:00

Усеща се любовта, с която си писал стиха.
И това усещане много ми хареса 😊
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2020-05-17T13:25:54+03:00

Хубав искрен стих. Опитай да избегнеш повторенията (думичката златна). Можеш го!