17 мая 2020 г., 12:21

Поетична трилогия ''Добруджански песни'': Добруджа

912 0 2

                    Добруджа

 

О, златна земьо със златни полета,

с житници златни, със сини небета,

отгледала силни, безстрашни момчета,

бели девойки, тъчащи неуморно пъстри черджета.

 

О, Добруджо скъпа, мила на жътваря,

С изобилни лозя, безценни за лозаря.

С могъща мъдрост даряваш мъдреца,

с магическа песен вдъхновяваш певеца.

 

Устата мръсни да вържем на лъжеца,

който сам си поставя на главата от тръни венеца.

Ума непристойни да изчистим на крадеца.

Всички да станем достойни за теб.

 

Добруджо моя, дай ми идея да възпея,

дай ми вдъхновение, с което думи вълшебни да                                                                                               лея,

защото твоята хубост, твоето обаяние,

е едно уникално, несравнимо сияние.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Денис Халил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усеща се любовта, с която си писал стиха.
    И това усещане много ми хареса 😊
  • Хубав искрен стих. Опитай да избегнеш повторенията (думичката златна). Можеш го!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...