17.05.2020 г., 12:21

Поетична трилогия ''Добруджански песни'': Добруджа

906 0 2

                    Добруджа

 

О, златна земьо със златни полета,

с житници златни, със сини небета,

отгледала силни, безстрашни момчета,

бели девойки, тъчащи неуморно пъстри черджета.

 

О, Добруджо скъпа, мила на жътваря,

С изобилни лозя, безценни за лозаря.

С могъща мъдрост даряваш мъдреца,

с магическа песен вдъхновяваш певеца.

 

Устата мръсни да вържем на лъжеца,

който сам си поставя на главата от тръни венеца.

Ума непристойни да изчистим на крадеца.

Всички да станем достойни за теб.

 

Добруджо моя, дай ми идея да възпея,

дай ми вдъхновение, с което думи вълшебни да                                                                                               лея,

защото твоята хубост, твоето обаяние,

е едно уникално, несравнимо сияние.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Денис Халил Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усеща се любовта, с която си писал стиха.
    И това усещане много ми хареса 😊
  • Хубав искрен стих. Опитай да избегнеш повторенията (думичката златна). Можеш го!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...