May 17, 2020, 12:21 PM

Поетична трилогия ''Добруджански песни'': Добруджа

903 0 2

                    Добруджа

 

О, златна земьо със златни полета,

с житници златни, със сини небета,

отгледала силни, безстрашни момчета,

бели девойки, тъчащи неуморно пъстри черджета.

 

О, Добруджо скъпа, мила на жътваря,

С изобилни лозя, безценни за лозаря.

С могъща мъдрост даряваш мъдреца,

с магическа песен вдъхновяваш певеца.

 

Устата мръсни да вържем на лъжеца,

който сам си поставя на главата от тръни венеца.

Ума непристойни да изчистим на крадеца.

Всички да станем достойни за теб.

 

Добруджо моя, дай ми идея да възпея,

дай ми вдъхновение, с което думи вълшебни да                                                                                               лея,

защото твоята хубост, твоето обаяние,

е едно уникално, несравнимо сияние.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Денис Халил All rights reserved.

Comments

Comments

  • Усеща се любовта, с която си писал стиха.
    И това усещане много ми хареса 😊
  • Хубав искрен стих. Опитай да избегнеш повторенията (думичката златна). Можеш го!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...