May 17, 2020, 12:21 PM

Поетична трилогия ''Добруджански песни'': Добруджа

901 0 2

                    Добруджа

 

О, златна земьо със златни полета,

с житници златни, със сини небета,

отгледала силни, безстрашни момчета,

бели девойки, тъчащи неуморно пъстри черджета.

 

О, Добруджо скъпа, мила на жътваря,

С изобилни лозя, безценни за лозаря.

С могъща мъдрост даряваш мъдреца,

с магическа песен вдъхновяваш певеца.

 

Устата мръсни да вържем на лъжеца,

който сам си поставя на главата от тръни венеца.

Ума непристойни да изчистим на крадеца.

Всички да станем достойни за теб.

 

Добруджо моя, дай ми идея да възпея,

дай ми вдъхновение, с което думи вълшебни да                                                                                               лея,

защото твоята хубост, твоето обаяние,

е едно уникално, несравнимо сияние.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Денис Халил All rights reserved.

Comments

Comments

  • Усеща се любовта, с която си писал стиха.
    И това усещане много ми хареса 😊
  • Хубав искрен стих. Опитай да избегнеш повторенията (думичката златна). Можеш го!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...