И се питам къде са поетите тъжни
и всички ли водят дуел
за честта и за правдата от отвъдното…
Дали някой въобще ги е чел...
Къде ли римуват въздишките си,
подигравката на жестокия ден,
дали пък не са съвсем с всичкия си,
не са ли до един преродени във мен…?
Къде е пиянският порив
със китара под прозорец жумящ
да пеят, да плачат и молят,
да се смеят, да псуват, крещят… ...