16 мая 2018 г., 22:49

Поетите

2.3K 15 12

Поетите се раждат мълчаливо,

и мълчаливо след това умират!

След тях остава словото им живо,

мечтите им които не намират!

 

Поетите обичат самотата,

във нощите им дълги и безсънни!

Обичат любовта и свободата!

Обичат изгрева преди разсъмване!

 

Душата на поета е обречена

със болките на другите да страда

и да се бори с думи неизречени,

готов за тях да изгори на клада!

 

Поетите са острите кинжали

които удрят право във сърцето!

Тъга и радост в себе си събрали,

и като птици литнали в небето!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...