16.05.2018 г., 22:49

Поетите

2.3K 15 12

Поетите се раждат мълчаливо,

и мълчаливо след това умират!

След тях остава словото им живо,

мечтите им които не намират!

 

Поетите обичат самотата,

във нощите им дълги и безсънни!

Обичат любовта и свободата!

Обичат изгрева преди разсъмване!

 

Душата на поета е обречена

със болките на другите да страда

и да се бори с думи неизречени,

готов за тях да изгори на клада!

 

Поетите са острите кинжали

които удрят право във сърцето!

Тъга и радост в себе си събрали,

и като птици литнали в небето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...