10 июн. 2016 г., 07:48

Поетите живеят в светлина

1K 1 5

 

 

 

Поетите живеят в светлината,
отправят поглед в Слънцето дори,
но други се боят от ярките лъчи
и щастието търсят в тъмнината.

 

Най-смелите със страст в душата
в огъня изгарят на любовните игри,
не ги спасява дори пороят от сълзи.
При тях и мен изпрати ме съдбата.

 

И ето, перото стиснал вдъхновен,
със стих чертая пътя си злощастен,
летя щастлив и всичко пее в мен.

 

Накрая знам ще бъда изгорен,
защото в огън Музата ме чака
и моят Ден ще свърши в мрака.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аластор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички!
  • Хареса ми! Поздравления и от мен!
  • С Елица! Впечатлен съм от встъплението и финала ти, Аластор. Поздрав!
  • "Поетите живеят в светлината,
    отправят поглед в Слънцето дори,
    но други се боят от ярките лъчи
    и щастието търсят в тъмнината."
    Да, да, да и да!!!!! Любимо...
  • Хубав сонет се е получил, Аластор.
    Поздравявам те!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...