14 апр. 2024 г., 18:06

Поетите край мен мълчаха в хор

462 1 1

ПОЕТИТЕ КРАЙ МЕН МЪЛЧАХА В ХОР


... с угаснал фас на долната ми устна и смачкания от дъжда каскет,
преминал бос през всичките изкуства, не вярвам да приличам на поет? –
живея си – космически клошарин, в дактил и ямб, и рядко във хорей,
среднощна пеперуда във хербарий, стърча – забит на варненския кей,
посрещам и провождам дни и нощи, смирил се със космическата глъб,
и нивга – в електронните ви пощи, на никого не съм обърнал гръб,

тъй и не смачках ничие алое до днеска с невнимателни пети,
дали изобщо знаете какво е човек – в ята от рими? – да лети,
обсебени от страсти и любови, поетите край мен мълчаха в хор! –
додето пих потирите с отрови, не чух да гракне гарга „Nevermorе!”,
над моите печални два-три стиха, до днес се буди не един поет,
но – като гледам как се нароиха! – ще си изям и мокрия каскет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...