MayaKoleva (Майчето)
62 96
5 февр. 2022 г., 18:29

Поетът 

  Поэзия
403 2 2

Пишеш, пишеш,

а само ти

истински се

разбираш.

Думите понякога

не ти стигат,

въпреки 

отвътре нещата,

които искаш

да споделиш,

да те раздират.

 

Пишеш, пишеш,

докато накрая 

не си кажеш

,,Това е!"...

Но знаеш,

че празното 

поле на белия 

лист говори

толкова много...

Той ти шепти

неизказаното

в теб, но 

само ти го

виждаш...

Никой друг

не може да

го разгадае...

© Майчето Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Точно така...Благодаря!
  • Така е! Поезията е такава! Влезеш в нейния Храм, понякога не те оставя и нощем!
    * * *
    И ти тегли сърцето към белия лист,
    да издухаш от него прашеца сребрист...
    И да почнеш да нижеш ти ред, подир ред...
    току виж, след години, си станал поет!...
Предложения
: ??:??