MayaKoleva (Майчето)
6 62

5 февр. 2022 г., 18:29

Поетът

Поэзия

735 2 2

Пишеш, пишеш,

а само ти

истински се

разбираш.

Думите понякога

не ти стигат,

въпреки

отвътре нещата,

които искаш

да споделиш,

да те раздират.

Пишеш, пишеш,

докато накрая

не си кажеш

,,Това е!"...

Но знаеш,

че празното

поле на белия

лист говори

толкова много...

Той ти шепти

неизказаното

в теб, но

само ти го

виждаш...

Никой друг

не може да

го разгадае...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

MayaKoleva (Майчето)

Точно така...Благодаря!

2022-07-14T22:15:55+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Така е! Поезията е такава! Влезеш в нейния Храм, понякога не те оставя и нощем!
* * *
И ти тегли сърцето към белия лист,
да издухаш от него прашеца сребрист...
И да почнеш да нижеш ти ред, подир ред...
току виж, след години, си станал поет!...

2022-07-03T15:54:08+03:00

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0