MayaKoleva (Майчето)
6 62

5 февр. 2022 г., 18:29

Поетът

Поэзия

732 2 2

Пишеш, пишеш,

а само ти

истински се

разбираш.

Думите понякога

не ти стигат,

въпреки

отвътре нещата,

които искаш

да споделиш,

да те раздират.

Пишеш, пишеш,

докато накрая

не си кажеш

,,Това е!"...

Но знаеш,

че празното

поле на белия

лист говори

толкова много...

Той ти шепти

неизказаното

в теб, но

само ти го

виждаш...

Никой друг

не може да

го разгадае...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

MayaKoleva (Майчето)

Точно така...Благодаря!

2022-07-14T22:15:55+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Така е! Поезията е такава! Влезеш в нейния Храм, понякога не те оставя и нощем!
* * *
И ти тегли сърцето към белия лист,
да издухаш от него прашеца сребрист...
И да почнеш да нижеш ти ред, подир ред...
току виж, след години, си станал поет!...

2022-07-03T15:54:08+03:00

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬