5 feb 2022, 18:29

Поетът 

  Poesía
275 2 2

Пишеш, пишеш,

а само ти

истински се

разбираш.

Думите понякога

не ти стигат,

въпреки 

отвътре нещата,

които искаш

да споделиш,

да те раздират.

 

Пишеш, пишеш,

докато накрая 

не си кажеш

,,Това е!"...

Но знаеш,

че празното 

поле на белия 

лист говори

толкова много...

Той ти шепти

неизказаното

в теб, но 

само ти го

виждаш...

Никой друг

не може да

го разгадае...

© Майчето Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Точно така...Благодаря!
  • Така е! Поезията е такава! Влезеш в нейния Храм, понякога не те оставя и нощем!
    * * *
    И ти тегли сърцето към белия лист,
    да издухаш от него прашеца сребрист...
    И да почнеш да нижеш ти ред, подир ред...
    току виж, след години, си станал поет!...
Propuestas
: ??:??