5.02.2022 г., 18:29

Поетът

736 2 2

Пишеш, пишеш,

а само ти

истински се

разбираш.

Думите понякога

не ти стигат,

въпреки 

отвътре нещата,

които искаш

да споделиш,

да те раздират.

 

Пишеш, пишеш,

докато накрая 

не си кажеш

,,Това е!"...

Но знаеш,

че празното 

поле на белия 

лист говори

толкова много...

Той ти шепти

неизказаното

в теб, но 

само ти го

виждаш...

Никой друг

не може да

го разгадае...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Майчето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Точно така...Благодаря!
  • Така е! Поезията е такава! Влезеш в нейния Храм, понякога не те оставя и нощем!
    * * *
    И ти тегли сърцето към белия лист,
    да издухаш от него прашеца сребрист...
    И да почнеш да нижеш ти ред, подир ред...
    току виж, след години, си станал поет!...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...