2 сент. 2008 г., 12:09
Поетът с китара (Продължение)
Днес Пегъзий срещнах аз,
и усмихнах се чаровно.
Чуруликах му в захлас,
и очи въртях любовно.
Той обаче не разбра,
метнал си китарата на рамо,
не усети любовта
и си тръгна рано, рано.
Къде поетът ми изчезна,
потъна като в морска бездна.
Разби сърцето ми копнежно
и ме заряза безнадеждно. ...
и усмихнах се чаровно.
Чуруликах му в захлас,
и очи въртях любовно.
Той обаче не разбра,
метнал си китарата на рамо,
не усети любовта
и си тръгна рано, рано.
Къде поетът ми изчезна,
потъна като в морска бездна.
Разби сърцето ми копнежно
и ме заряза безнадеждно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Валка Все права защищены
Предложения
-
-
Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
-
Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...
-
Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
