2.09.2008 г., 12:09

Поетът с китара (Продължение)

969 0 6
Днес Пегъзий срещнах аз,
и усмихнах се чаровно.
Чуруликах му в захлас,
и очи въртях любовно.
Той обаче не разбра,
метнал си китарата на рамо,
не усети любовта
и си тръгна рано, рано.
Къде поетът ми изчезна,
потъна като в морска бездна.
Разби сърцето ми копнежно
и ме заряза безнадеждно.
Къде ли днес опъва жици,
при някои магистрални жрици.
А аз копнежите сърдечни
изписвам във куплети безконечни.
Къде, измамнико, избяга?
Ще взема дългата тояга.
Ще те бия за поука,
и изобщо... няма да ми пука.


http://www.vbox7.com/play:0a7d7b92

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Зарежи го. Кво ще го търпиш.
    Тук юнаци бол - ела ни виж.
    То са вълци, тигри - зоопарк.
    Идвай, ша та прайми Жана Дарк.
    ))
  • Хич не мисля даже аз,
    и зарязвам го завчас.
    А китарата му стара,
    който иска да я бара...
    мама му стара...
  • Поет бе той. Поет!!! При тва с китара.
    Мадамата му - дългокрака миска.
    И само да го скиваш как я бара.
    Китарата де. Ти данси помисли...
  • Пегъзий е... кумир. Къде е той - къде сме ние?!
  • Върховно кефско е!!!
    Поздравчета!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....