smile1 (Валка)
449 4642
Sep 2, 2008, 12:09 PM

Поетът с китара (Продължение) 

  Poetry » Humour
711 0 6
Днес Пегъзий срещнах аз,
и усмихнах се чаровно.
Чуруликах му в захлас,
и очи въртях любовно.
Той обаче не разбра,
метнал си китарата на рамо,
не усети любовта
и си тръгна рано, рано.
Къде поетът ми изчезна,
потъна като в морска бездна.
Разби сърцето ми копнежно
и ме заряза безнадеждно.
Къде ли днес опъва жици,
при някои магистрални жрици.
А аз копнежите сърдечни
изписвам във куплети безконечни.
Къде, измамнико, избяга?
Ще взема дългата тояга.
Ще те бия за поука,
и изобщо... няма да ми пука.


http://www.vbox7.com/play:0a7d7b92

© Валка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Зарежи го. Кво ще го търпиш.
    Тук юнаци бол - ела ни виж.
    То са вълци, тигри - зоопарк.
    Идвай, ша та прайми Жана Дарк.
    ))
  • Хич не мисля даже аз,
    и зарязвам го завчас.
    А китарата му стара,
    който иска да я бара...
    мама му стара...
  • Поет бе той. Поет!!! При тва с китара.
    Мадамата му - дългокрака миска.
    И само да го скиваш как я бара.
    Китарата де. Ти данси помисли...
  • Пегъзий е... кумир. Къде е той - къде сме ние?!
  • Върховно кефско е!!!
    Поздравчета!!!
  • Пегъзий, явно, много те владее,
    и взел ти е акъла - без шега!
    Попей и ти де, за да онемее
    и няма да помисли да... бегА!

    Изкефи меееее!
    Валка*!
Random works
: ??:??