18 июл. 2013 г., 17:51

Поезия в тъмната стая

685 0 6

 

                    Заглавие и идея от:

                  /otkrovenia.com/main.php?action=show&id=305714

                   Благодаря на (Калин Стайков) kalints

 

 

Под  пръстите зреят тръпчиви  идеи

и стихове сънни надничат.

Нахранват душата, за нещо копнеят

и може би някой обичат.

Светът е далече, пространството дреме,

тук даже сърцето е спряло.

А старото, мудно, ръждясало време

люлее в такт свойто махало.

Излишно е всичко, познато и тайно,

но лъч светлина е потребен.

Неясното явно е, кратко и знайно.

Свободният дух е обсебен

от сили, от страсти, от триста причини.

Луд моли се сам за отсрочка.

И ако болен от стих не загине,

ще сложи последната точка.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...