18.07.2013 г., 17:51

Поезия в тъмната стая

691 0 6

 

                    Заглавие и идея от:

                  /otkrovenia.com/main.php?action=show&id=305714

                   Благодаря на (Калин Стайков) kalints

 

 

Под  пръстите зреят тръпчиви  идеи

и стихове сънни надничат.

Нахранват душата, за нещо копнеят

и може би някой обичат.

Светът е далече, пространството дреме,

тук даже сърцето е спряло.

А старото, мудно, ръждясало време

люлее в такт свойто махало.

Излишно е всичко, познато и тайно,

но лъч светлина е потребен.

Неясното явно е, кратко и знайно.

Свободният дух е обсебен

от сили, от страсти, от триста причини.

Луд моли се сам за отсрочка.

И ако болен от стих не загине,

ще сложи последната точка.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...