18.07.2013 г., 17:51

Поезия в тъмната стая

683 0 6

 

                    Заглавие и идея от:

                  /otkrovenia.com/main.php?action=show&id=305714

                   Благодаря на (Калин Стайков) kalints

 

 

Под  пръстите зреят тръпчиви  идеи

и стихове сънни надничат.

Нахранват душата, за нещо копнеят

и може би някой обичат.

Светът е далече, пространството дреме,

тук даже сърцето е спряло.

А старото, мудно, ръждясало време

люлее в такт свойто махало.

Излишно е всичко, познато и тайно,

но лъч светлина е потребен.

Неясното явно е, кратко и знайно.

Свободният дух е обсебен

от сили, от страсти, от триста причини.

Луд моли се сам за отсрочка.

И ако болен от стих не загине,

ще сложи последната точка.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...