18 апр. 2016 г., 13:01

Поезията, която не прочете 

  Поэзия » Любовная
512 0 3

За истината във сълзите мои
и за сънищата неразказани....
за мълчанието, с което те загубих,
и за очите ти - кафявите!

 

За скритите ми чувства, скъпа,
онези, за които само аз си зная....
и за дето още силно те обичам,
а не намирам смелост истината да ти кажа!

 

За това, че искам да си моята жена,
но ти сега на друг принадлежиш
и да си майката на моите деца,

но само аз си зная колко много ме боли....

 

За усмивката ти нежна, скъпа,
и за душата и голямото сърце....
за несподелената любов най-вече
и за поезията, която не прочете!

© Калоян Калинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Влюбените искрици! Поздрав, поете.

    ...за тях ще те целуна като в сън,
    че шепот съм, и тихо те прегръщам.
    А всяка вечер странно малък огън
    в небето ще ни пали и завръща.
    И няма миг, далечен ми от теб,
    искрице по-гореща от душата ми.
    И няма песен, алени поети,
    по-топла от сърцата на приятели.
    Няма сън...
  • Колко голяма и искрена любов!
  • Кала приятелю любовта ти е завидна найстина поклон!
    Така е истинската никога не се забравя.Но човек въпреки всичко продължава.Хареса ми стиха ти!До нови !Запази спомена и продължи!
Предложения
: ??:??