Поезията, която не прочете
За истината във сълзите мои
и за сънищата неразказани....
за мълчанието, с което те загубих,
и за очите ти - кафявите!
За скритите ми чувства, скъпа,
онези, за които само аз си зная....
и за дето още силно те обичам,
а не намирам смелост истината да ти кажа!
За това, че искам да си моята жена,
но ти сега на друг принадлежиш
и да си майката на моите деца,
но само аз си зная колко много ме боли....
За усмивката ти нежна, скъпа,
и за душата и голямото сърце....
за несподелената любов най-вече
и за поезията, която не прочете!
© Калоян Калинов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Колко голяма и искрена любов!
-
Кала приятелю любовта ти е завидна найстина поклон!
Така е истинската никога не се забравя.Но човек въпреки всичко продължава.Хареса ми стиха ти!До нови !Запази спомена и продължи!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
...за тях ще те целуна като в сън,
че шепот съм, и тихо те прегръщам.
А всяка вечер странно малък огън
в небето ще ни пали и завръща.
И няма миг, далечен ми от теб,
искрице по-гореща от душата ми.
И няма песен, алени поети,
по-топла от сърцата на приятели.
Няма сън...