18.04.2016 г., 13:01

Поезията, която не прочете

654 0 3

За истината във сълзите мои
и за сънищата неразказани....
за мълчанието, с което те загубих,
и за очите ти - кафявите!

 

За скритите ми чувства, скъпа,
онези, за които само аз си зная....
и за дето още силно те обичам,
а не намирам смелост истината да ти кажа!

 

За това, че искам да си моята жена,
но ти сега на друг принадлежиш
и да си майката на моите деца,

но само аз си зная колко много ме боли....

 

За усмивката ти нежна, скъпа,
и за душата и голямото сърце....
за несподелената любов най-вече
и за поезията, която не прочете!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Влюбените искрици! Поздрав, поете.

    ...за тях ще те целуна като в сън,
    че шепот съм, и тихо те прегръщам.
    А всяка вечер странно малък огън
    в небето ще ни пали и завръща.
    И няма миг, далечен ми от теб,
    искрице по-гореща от душата ми.
    И няма песен, алени поети,
    по-топла от сърцата на приятели.
    Няма сън...
  • Колко голяма и искрена любов!
  • Кала приятелю любовта ти е завидна найстина поклон!
    Така е истинската никога не се забравя.Но човек въпреки всичко продължава.Хареса ми стиха ти!До нови !Запази спомена и продължи!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...