Поезията, която не прочете
За истината във сълзите мои
и за сънищата неразказани....
за мълчанието, с което те загубих,
и за очите ти - кафявите!
За скритите ми чувства, скъпа,
онези, за които само аз си зная....
и за дето още силно те обичам,
а не намирам смелост истината да ти кажа!
За това, че искам да си моята жена,
но ти сега на друг принадлежиш
и да си майката на моите деца,
но само аз си зная колко много ме боли....
За усмивката ти нежна, скъпа,
и за душата и голямото сърце....
за несподелената любов най-вече
и за поезията, която не прочете!
© Калоян Калинов All rights reserved.
Поздрав, поете.
