28 сент. 2023 г., 14:27

Поезията – моя будна кома 

  Поэзия
228 6 6

ПОЕЗИЯТА – МОЯ БУДНА КОМА

 

... небето тътри плочи теракот

и сякаш мачка залеза с фадрома –

и аз – нали съм пълен идиот,

ще поседя в дъжда на вълнолома,

морето кълца пяна за хастар,

навярно ще ми шие зимно яке? –

поне да не приличам на клошар,

щом влизам във съня ви като хакер,

под облаците – тръгнала чарда,

висят на връвка мъртвите ми риби! –

а аз под тях – с три псета във дъжда,

ще вия край рибарските колиби,

въртя се цял живот като кретен

под благите Вълшебства на килима –

но нито споменче за летен ден,

и ни надеждица за топла зима,

несподелени мои светове! –

да знаете как всичко ми омръзна,

и римичките мои – две по две,

ще се разтворят в дрипавия въздух? –

тъй не написа Шекспиров сонет,

дори хореят ти си беше тромав...

 

Върви, Валерий... Ако си Поет! –

през своята прекрасна будна кома.

 

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??