Поезията – моя будна кома
ПОЕЗИЯТА – МОЯ БУДНА КОМА
... небето тътри плочи теракот
и сякаш мачка залеза с фадрома –
и аз – нали съм пълен идиот,
ще поседя в дъжда на вълнолома,
морето кълца пяна за хастар,
навярно ще ми шие зимно яке? –
поне да не приличам на клошар,
щом влизам във съня ви като хакер,
под облаците – тръгнала чарда,
висят на връвка мъртвите ми риби! –
а аз под тях – с три псета във дъжда,
ще вия край рибарските колиби,
въртя се цял живот като кретен
под благите Вълшебства на килима –
но нито споменче за летен ден,
и ни надеждица за топла зима,
несподелени мои светове! –
да знаете как всичко ми омръзна,
и римичките мои – две по две,
ще се разтворят в дрипавия въздух? –
тъй не написа Шекспиров сонет,
дори хореят ти си беше тромав...
Върви, Валерий... Ако си Поет! –
през своята прекрасна будна кома.
© Валери Станков All rights reserved.
