Когато съм натрупал гняв,
гърдите ми печал ли стяга,
не търся хап в аптечен шкаф,
а към писалката посягам.
И върху белия ми лист
изливам болката си стара.
На масата ми сноп лъчист
с написаното разговаря.
И утрото ме сварва друг –
не мрънкащ, болен и ядосан,
а ведър, бръснат, мил съпруг
от ангелски крила докоснат.
© Иван Христов Все права защищены