Погали ме
Погали ме ,когато посърне
във очите онази искра,
дето двама ни в тихите нощи
приютява в прегръдка една.
Приласкай ме, когато почувстваш
хладината на моята длан
да пълзи към сърцето и чувства
да изстиват в душата ми там.
Целуни ме и нека докрая
да те помня какъвто те знам
- пристан мой,моя тиха омая,
мой копнеж и мой сън изживян.
-В сладкия ти плен, аз пак се вричам,
чрез безкраен миг да те обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
