Погали ме ,когато посърне
във очите онази искра,
дето двама ни в тихите нощи
приютява в прегръдка една.
Приласкай ме, когато почувстваш
хладината на моята длан
да пълзи към сърцето и чувства
да изстиват в душата ми там.
Целуни ме и нека докрая
да те помня какъвто те знам
- пристан мой,моя тиха омая,
мой копнеж и мой сън изживян.
-В сладкия ти плен, аз пак се вричам,
чрез безкраен миг да те обичам.
© Росица Петрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
