23 авг. 2007 г., 16:17

Погалих ръба на чашата ти

Поэзия

876 0 10

Тъгата ми и болката, дори и страстното ми
желание, дори и нежеланието ти
избледняха пред това -
да те чуя как ми изговаряш името:
Нели, Нели...

Страстта ти да ми се радваш, ме омагьосва.
Да ме допускаш в своя хубав, тъжен свят.
Да ми разказваш и да слушам -
разбирам какво са имали предвид
в онази песен!

Ти си моята смърт, любими!
Така болезнено близко - и далечен,
нежен, властен, всезнаещ
не казваш "Обичам те" - но
полъхът на тези думи ми навяваш.

Дали ще чуя някога как се чувстваш ти,
когато си със мен - и дали това
не ще ни промени един към друг така,
че поривът да те обичам
- да умре употребен...

Любовта за мен сега е изгрев -
всеки ден да имам спомени за вчера,
да имам днес - и аз във всеки миг да се раждам
и умирам - да имам себе си,
с мечти, страховете и съдбата си.

Любовта е повече от трепет -
тя е тайнство - не е за показ и не може
да бъде описана и казвана...
зная, че ме мислиш - аз съм
тънката лъжичка от порцелан

и разказите ти за Пирин,
въпросите ти за скорпионите, останали самотни
на Скакля - без мен и тембърът на гласа ти
е любов, а аз погалих ръба на чашата ти с чай
- а другото, другото е вятър...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

aranhuez (Нели)

Приемам мнението ти. В интерес на истината, за мен любимия е всичко, което е живота и любовта, а смъртта, която е винаги на крачка от всеки нас, ме кара още по-силно да обичам живота, да благоговея пред него. Уважавам живота, уважавам и смъртта. И не като символ на край, застой, безвремие - а като страх, да не би утре вече да ни няма.
Поздрави и не теб, Вили!

2007-08-24T12:23:56+03:00
ВТ (Вили Тодоров)

Аз с моите приятели уважаваме чуждите мнения, защото именно тяхното различие прави светът около нас богат. Затова разбирам твоята гледна точка. Но ми се иска да кажа следното и спирам дотук, за да не го правя на форум.
Не приемам любовта да е силна като смъртта. Тя е безкрайно по-силна! По една, едничка проста причина. Само ЛЮБОВТА може да превърне обикновената обмяна на веществата в природата в ЖИВОТ! Смъртта може да спре това, но не и да я замести!
"Разговаряли" сме с нея в буквалния смисъл на думата и знам нейните възможности! Разделяхме се като приятели! Затова отново предпочетох и винаги ще предпочитам онова, което СЪЗДАВА ЖИВОТ!

2007-08-24T12:04:31+03:00
aranhuez (Нели)

Освен това в живота ни ние умираме, образно казано, по малко всеки ден и се приближаваме към смъртта. Самият живот, ако е символ за теб на любов, жизненост, извор на щастие, според мен смъртта е нещо много повече - защото идваме от небитието и отиваме в него.

2007-08-24T11:53:39+03:00
aranhuez (Нели)

Именно такъв е смисълът на внушението - любовта е силна като смъртта. Тук смъртта е образ на всевластност, на възвръщането към живота. Имам предвид това, че животът без да съзнаваме неговата ценност поради тъничката му нишка със смъртта, не можем да го оценим и изживеем истински - както и любовта. Така възприемам смисъла на връзката си с любимия - като стимул за осъзнаване на всеки миг от живота

2007-08-24T11:40:31+03:00
ВТ (Вили Тодоров)

Лошо е, когато любимият човек се сравнява със смъртта! Дали не трябва да е точно обратното - любовта да се превръща в жажда за живот?

2007-08-24T11:32:53+03:00