Поглед
1K
0
0
ПОГЛЕД
Във твоя поглед има нещо диво.
Изгаряш ме, но не даваш да горя.
Осветяваш ежедневието сиво.
Дари ме с дъх на пролетни цветя...
Ти довя край мене циганския вятър
и шепота на крайречните върби.
И влюбен станах в нашия театър.
За миналото, кой ли ще скърби?
И пак изгарям във твоите очи.
С шепота си душата моя галиш.
И пак очаквам нещо да се случи.
С очите си моя свят. Запали...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимо Николов Все права защищены
