Поглед

           ПОГЛЕД

Във твоя поглед има нещо диво.

Изгаряш ме, но не даваш да горя.

Осветяваш ежедневието сиво.

Дари ме с дъх на пролетни цветя...

Ти довя край мене циганския вятър

и шепота на крайречните върби.

И влюбен станах в нашия театър.

За миналото, кой ли ще скърби?

И пак изгарям във твоите очи.

С шепота си душата моя галиш.

И пак очаквам нещо да се случи.

С очите си моя свят. Запали...